An Uncomfortable Trip to the UK

Пътувам много напоследък и е доста яко! И знам, че вече направих няколко видеа за пътуването, но когато говориш за живота си и всичко което се случва в него е пътуване, тогава... Съжалявам, но това е менюто в момента. Аз съм като изискан, луксозен, видео-правещ готвач. Сервирам само каквото е зряло и в сезон. Качествени работи, само най-добрите. Само за вас. И като говорим за това... Та, уринирах на портмонето ми- Виждах се със приятели в Англия за нова година и си прекарвахме уикенда в Лондон,

за да правим забавни неща. Свършихме весели туристни неща като да видим Лондон пещерата, Приключението на Шрек, возене в хеликоптер.. Добре, де, излъгах. Приключението на Шрек не беше толкова забавно. Бяхме на опашка за час и после се оказа по детинско, отколкото си мислехме. Даже не излетя от прозореца като в онова видео. Както и да е, върнахме се в хотела, готови да тръгваме и вечеряме като осъзнах, че ми липсва портфейла Мислех си че го оставих в чантата си или нещо, но бързо претърсване потв

ърди, че.. "Хора... Определно го загубих." Разбираемо, откачиха. От всички неща, които можеш да загубиш в чужбина, портфейла е доста нагоре във "Лошия списък" Можеше да ми е паднал от джоба по всяко време и сме били из цял Лондон. Вижте какво, не харесвам торбите защото мисля, че е твърде трудно да се носят наоколо и не харесвам чувството на малките неудобства, защото съм бебе. Та, два месеца по-рано, взех нов тънък портфейл, който може да се побере във женски дънки. Беше много хубаво! Но рано о

съзнах, че се изплъзва много лесно ако седна или стана, заради гореспоменатите "Малки, женски дънкови джобове" Но по НЯКАКВА причина, смятам, че да загубя самоличността си е все пак, по-добре от носенето на чанта. Така или иначе, опитвам се да кажа, че цял ден си проверявах джобовете в случай, че портмонето падне. И се справях добре! Докато не се загуби и падна. Приятелите ми бяха по-притеснени от мен. Мисля, че стигнах до точка, където съм твърде изморена да се тревожа от глупостите ми, така че

бях спокойна. Или може би вече не чувствам нищо... Мислено се върнах по стъпките си и обобщих, че най-вероятно е в Приключението на Шрек Спомням си, че беше там на закуска и в хеликоптера, но МОЖЕ БИ не в блатото на Шрек. Приятелят ми изпрати имейл до мястото, защото по някаква причиина, не приемат обаждания и щяхме да изчакаме до утре за да чуем от тях, понеже вече затвориха. Резервния план беше, че ако не е там и не го намеря преди това, ще си заменя картите със нови. И също не бих могла да н

апусна страната. И така тръгнахме за вечеря и беше много приятно, (особено защото не платих аз) и се върнахме в хотела по-късно. Стресът около портфейла се успокои, защото нямаше какво да направим освен да чакаме Шрек да ни отговори. Пуснахме си филм, отидох в банята и като вдигнах капака... Какво по дя- "Хора! О, боже! Портмонето беше в тоалетната през ЦЯЛОТО ВРЕМЕ!" Първоначално си казах "Какво за бога се случи?" "Как портфейла ми се озова в тъпата тоалетна?" Но след малко мислене, със всичкит

е пъзелни парчета, мисля, че осъзнах какво стана. Точно преди да излезем отидох в банята. И докато се... "Подготвях" да я ползвам, портфейла трябва да е изпадал в тоалетната. И не забелязах, защото не проверявам тоалетната след като я използвам! Може би трябва, не знам. Не знам какво е нормално. Нищо не е нормално за тази случка! Та, след като излязох, тогава осъзнах, че портфейла ми липсва. И докато търсех в стаята, очевидно умът ми не стига до тоалетната... И така писахме на Шрек- "Шрек, няма

да вярваш къде го намерихме!" Но неп, седеше си там в тоалетната. Оказа се, че съм добра да си пазя нещата! Не го загубих при Шрек! Ето го! Аз... Тотално уринирах по него... [звук от сешоар] И така се изпиках на портфейла си. И не, не си взех нов. Още го имам. Не знам, в смисъл, добър портфейл е, О-още ми харесва. Просто имаше урина по него. ¯\_(ツ)_/¯ И това е тази история. Връщайки се във времето, когато се приземихме в Англия... (Преди урината)- П.У. за кратко, Чаках на опашка за да мина през

митницата, когато този се блъсна отзаде ми. Опашката стоеше на място, така че е странно, че се случи. Но веднага ми каза "О, човек, извинявай!" За това му отвърнах, че няма нищо. Блъсна ме по такъв начин, че се оказа малко пред мен, така че казва "Е, ти беше първа' и със жест ми показа да си взема мястото и аз му казах "О, мерси" и престъпих напред. Но той не се върна, така че сега седим един до друг, което беше странно. Тогава се опита да говори на дребно: -Как ти е името? -Джейдън... -Яко. Та,

какво те носи в Англия? -А, само посещавам приятели. -О, всъщност това е много мило от теб! Не очаквах такава щедрост, понеже всички жени са егоисти. Ъ-ъ-ъ... Я, кажи пак?! Извини ме?! Двамата пред нас ни погледнаха, все едно казват: -Уау... Това си беше неловко! В смисъл, не съм гений по разговори, но без значение какво вярваш... Мисля че това ей там си е твърде силно отваряне. -О... Ха-ха, ами не ВСИЧКИ са такива! -Напротив. Казваш го само защото си момиче. ...Ами, добре тогава. Явно няма как

во друго да кажа! Дадох му неловък смях, и го оставих така. [Неловка тишина] -Човече, всички тук нямат Английски паспорт! Добре, пич: Разбирам, че искаш да си приказваме още, но отиваш навсякъде със този разговор. Когато започнеш със "Всички момичета са егоисти", това си е ДОСТА изолираща позиция за взимане- към момиче! Не мисля, че имаш достатъчно социални умения да си върнеш това, човек. Също, ъ-ъ.. ДА! Това е опашката за без паспорт! НАПРАВИХА ТОВА НАРОЧНО, фъстъче такова! И му го казах. Каза

х "Да, това си е опашката за без паспорт" И той просто: -А, вярно! НАИСТИНА направиха това. хе-хе. И отново ми удря юмрука. Вече се чувствам много неудобно. Мислех, че беше странно как ме бутна, докато не се движехме. Мислех, че беше странно как манипулира случката за да стоя до него, И мислех, че беше странно как мрази жените. Също, спри със юмруците! Не се чувствах в опасност или нещо, защото, в смисъл, митницата на летището е едно от най-сигурните места, в които може да си и има много хора на

около. Но той пак си е висок, мършав странник във суитчър със лудост в очите. Пак стана тихо, понеже наистина не се опитвах да поддържам разговор и след известно време... ... -Толкова много хора имат IPhone-и, защо? -Да... Д-Доста голяма марка е. Ти да не би да имаш Андроид или нещо? -Не, Не съм от материялния тип мъже. -О, хах.. ..Добре. Съдейки по отговора, си мислех: "Явно няма телефон тогава." И минута не минава когато си изважда този Google теле- или Windows телефон или нещо. Soulja Boy тел

ефон. Пич, какво? Кой си? КАКво се случва?! Защо си толкова сТРАНЕН?! Като митническия господар на гатанките си!! "Отговори ми на тези три въпроса и ще можеш да си върнеш мястото заето от мен и моята коса-а-а -Та, какъв им е проблема на жените, телефоните, и малцинствата? Тогава тръгна да пита за приятелите ми: -Какви са приятелите ти? Знаела ли си ги от дълго време? На бас, че не те посещават Добре, знаеш ли какво, просто ще се върна в началото на опашката. Сякаш завиждаше на приятелите ми че..

. Са ми приятели, но също си мислех, че мразиш момичета! Каквото аз съм. -Знаеш че съм момиче, нали? [Шепнейки] Тоя знае ли какво е момиче? Най-накрая като беше мой ред да мина, той каза: -Ами, беше приятно да се запознаем, Джейдън! Доста си мила! -Хах, да, благодаря. също спри да ми чукаш юмруци... -Също и зубър. -ХЕЙ, АЗ-Вярно, това си е доста точно. Както и да е, надявам се да не те видя пак. Всъщност не казах това на глас, но си го помислих! Също, имам някои неща за казване. (Освен факта, че

имам скоби и много фъфля)- Джеймс, Аз, Домикс, Рос и Арън отиваме на турне за нашето Scribble Showdown шоу! хах, "showdown show" Тествахме първото ни шоу в Април и беше толкова забавно и се смяхме, и толкова добре си прекарахме и беше много добре прието, така че си казахме "Да, хайде да направим още!" Ще е от 1 Октомври до 9ти и отиваме в Бостън, Бруклин, Остин, Сан Франциско, Сиатъл, и Портленд. Можете да вземете билети и още детайли в описанието. Също, отивам на VidCon! О, и ще правим Scribbl

e Showdown във VidCon също, на 13 юли. Така че се надявам да видя някои от вас там и последно, Отивам във Лондон през август. Доста неща са и ще е много, но също много много забавно! Добе, мисля че това е всичко за сега, пералнята ми върви в момента и не знам дали можете да я чуете. Опитвам се да смаля тениски. За мъже са, но си мислех че изглеждат готино така че ги взех за себе си. Добре, до после, чао!